Историко-археологически резерват "Сборяново"

В землището на Сборяново се намира един уникален археологически резерват, включващ селища, светилища и некрополи. Мястото привлича посетители, които искат да почерпят сила от скалите и да опитат лечебната вода на местния извор. Комплексът е разположен по течението на река Крапинец, само на 10 километра от Исперих, между селата Малък Поровец и Свещари. Сборяново е интересно с това, че съчетава различни религии и култури — християнска, мюсюлманска и алианска. На неговата територия могат да се видят над 140 културни и археологически обекта. Сред най-известните паметници са останките от древния тракийски град Хелис, Свещарската гробница и светилището „Демир баба теке“. Още в началото на Желязната епоха тук се заселило тракийското племе гети. Те изградили град, защитен с крепостна стена висока 12 метра, и го превърнали с времето в важен политически, културен и религиозен център. Градът получил името Хелис, а негов владетел бил тракийският цар Дромихет. Източно и западно от него се простират два обширни могилни некропола, които служели за последен дом на знатни гети. Някои от могилите са подредени така, че да наподобяват съзвездия като „Косите на Береника“, „Орион“, „Рало“ и „Голямо куче“. Свещарската гробница е последното място на покой на цар Дромихет. Тя е сред най-впечатляващите гробници, открити някога. Построена е от гладки варовикови блокове, свързани с железни скоби. Украсена е богато, а най-ценната ѝ част е централната камера. Там са изрисувани десет кариатиди в тържествена поза — женски фигури с ръце, протегнати към свода. Облечени са в безръкави хитони, а дрехите им падат като цветни листа. До северната стена има голямо каменно легло за владетеля, а до източната — по-малко за съпругата му, която трябвало да го последва в отвъдния живот. Над тях владетелът е изобразен като конник, напускащ земния свят, а богиня в сопровождение на четири жени с дарове го посреща, държейки златен венец. На две километра от гробницата се намира светилището „Демир баба теке“, чието име означава „Храмът на Железния баща“. Този светец бил известен с мъдростта и лечителските си способности. Според легендата, по време на голяма суша той спасил хората, като създал извор — забодел ръка в земята и оттам бликнала вода. Днес този извор е известен като „Петте пръста“ (Беш пармак). Местните вярват, че водата му има целебни свойства. Близо до него се намира и тракийско светилище, посветено на подземните божества. Запазени са жертвена скала и улеи, използвани за церемонии с вода, вино и кръв. Има и каменни блокове, на които хората и днес лягат, за да приемат сила и здраве. Друг обичай е да се завързват парченца плат на клоните на дърветата или храстите — това носи здраве и щастие за цялата година. Не пропускайте и най-древното светилище в целия комплекс, намиращо се в местността Камен рид. То се е използвало за жертвоприношения в чест на Слънчевия бог. Повече подробности ще научите на място. Приятно прекарване!

Категории / Тагове

Информация

Отзиви